сряда, 20 ноември 2024 г.
Взета в Рая да се срещне с семейството и приятелите си
Съобщение от Рай за Валентина Папагна в Сидни, Австралия на 31 октомври 2024 г.
Сутринта Ангелът дойде и ме вземе в Рая. В една красива градина се срещнах с свети хора, около четиристотин жени облечени в бял цвят. Познах много от тези жени докато беа живи на земята.
Сред тази група видях сестра ми Ангела, братовчедка ми Антония, която живееше в Ню Йорк и не бях я виждала след като всички напуснахме Словения във младостта си, както и други роднини и много приятели от детството. Тази група бе предимно нови дошлици в Рая. Тези жени умряха на старост, но тук в Рая всички изглеждаха млади.
Те бяха толкова щастливи и весели, но това което ме удиви беше тяхното смех и хихикане.
Куриозно ги питах, „Какво правите? Защо се смяете всички?“
Отговориха, „Защото сме щастливи, че се събираме заедно, ходим и разговарям, смеем се, хвалим Господа ни и Му благодарим. Молим се за всичките ви на земята.“
Никоя от тези жени не ме пита за някого тук на земята, включително техните близки. Не ги липсваше никой на земята — те бяха пълни с любов. Хихикаха, защото всичките си познаваха. Господ ние знаел как се обичаха и беха приятели докато беа живи на земята, така че им позволи да са заедно да споделят.
Ги питах, „Ще легнете ли вече ако сте уморили?“
Отговориха, „О, ако искаме можем да се легнем, но не сме уморили.“
Рекох им, „Ей, аз бих се привикнал към това.“
Жените рекоха, „Валентина, можеш ли да останеш с нас? Ти си тази която ни помогна да дойдем тук.“
Бих обожала да остана с тях, но Ангелът ме прекъсна и рече, „Иди, не можем повече да оставаме. Трябва да преминеш през пътя. Жена те чака — тя иска да ти обясни нещо.“
Рекох на жените, „Ще се върна.“
Ангелът и аз пресекнахме пътя между пълно зеленило и двуетажна сграда. Нагоре по външната страна на сградата забелязах много големи статуи на Светото Семейство — Блажена Дева Мария, Свят Йосиф и Младенец Исус. Никога преди това не бях ги виждал при посещенията си в Рая.
Влязохме във сградата, и една зряла, красива и свещена жена ни поздрави, облечена изцяло в бял цвят със синкави нюанси — това показва че тя е по-високо в Рая и заслужава повече. Държаше лист хартия в ръката си. Имаше още няколко хора присъстващи също.
Мислех, „Знам тази жена — срещнах я веднъж преди това в Рая“.
Жената не ми казва името си. Рече, „Аз съм отговорна за групите. Аз съм тази която ги подрежда, но Господ ние ги обединява. Водех ги и им показвам пътя. Това е като училище — казват ми какво да правят, кога да молят, когато да хвалят Бога, но те са свободни. Имат свобода.“ После ми каза как молят за хората на земята.
Тази дама искаше да обясни, че когато душите първо стигнат Рая, им е нужна помощ да се запознаят с Райа и да знаят къде да отидат и какво да правят. Тя е начело на тези групи и ги води. Има много групи хора в Рая.
Ангелът каза: „Сега трябваш да се върнеш към групата.“
Обърнах се, отивам към вратата за да изляза от сградата и да се връща при групата жени, които съм само срещнал. Когато стигна до вратата, четири Ангела блокираха прохода. Те не бяха много високи ангели, и лежаха поклонени на земята, блокирайки ми изхода. Два други Ангела стояха точно пред мен, от двете страни.
Казах на Ангелите: „Трябва да се върна към другата група. Как ще преминам през вратата ако сте тук? Може ли моля да станете?“
Отговориха: „Не можем. Нямаш разрешение да отидеш там вече.“
Казах: „Защо не? Само оттам дойдох и искам да се върна. Как ще изляза тук?“ Заблуден, обърнах се назад за да видя дали светата дама може да ми помогне да изляза от сградата, но тя изгледаше заета с други хора.
В този момент, като вятъра, наш Господ Иисус се появи на коленете си, скълзвайки към мен, хващайки ме за краката и пригръбвайки ме при Себе Си. Беше ми ясно, че носех дълга рокля докато бях в Рая. Бях толкова шокирана и срамена. И тогава наш Господ се засмя с радост, аз също се засмяхме, и смеехме се заедно.
Каза: „Виждаш ли? Ти си безпокоен за нищо — Аз съм Единственият Който може да ти даде разрешение да излезеш, никъй друг!“
Тогава разбрах защо ангелите лежаха поклонени на земята; те чакаха наш Господ.
Каза: „Виждаш ли Учението Ми? В всичко, Аз давам разрешение — нищо не се прави без Мене. Може да направя каквото искам. Те всички ми подчиняват, но аз не съм строг към тях — обичам всеки.“
„Знаеш ли защо направих това [хващайки ме по краката]? Ти беше много тъжен и депресиран, имаше много страдания, и дойдох да те развеселя — тоя е твоята малка награда. Виждаш как сме весели. Сега сме щастливи.“
Наш Господ ми вложи такава радост, че когато Той се засмяхме, аз също се засмяхме. Просто смеехме се и смеехме се.
Господ Иисус попита: „Виждал ли как са приятелски и щастливи всички в Рая?“
Казах: „Господи, Ти си пълен с изненади!“
Наш Господ и аз смеехме се радостно, както и жените от другата страна на улицата — всички в радост и щастие. Ангелите останаха поклонени цялото време докато бях с наш Господ.
Когато се върнах у дома, мислех: ‘Ой, не можах да повярвам — защо би Господ ме хванал по краката – почувствах малко стъда’.
Докато правих кафе в кухнята си, казах на Богородица: “О, Блажена Майко, чувствувам се малко смутен от това, което е направил Господ.”
Тя каза: “Синът ми много те обича – му харесва да си играе малка шега със своите деца. Той идва да ти подигне духа, защото имаш много страдания.”
Чувствах се толкова докоснат от действията на Господа ни. Той е тъй красив. Знае всичко: какво си, какво чувстваш и през което минаваш. Знае всяка малка жила в нас.
Благовестната Майка каза: “Виждаш колко красиви приятели срещнахте – всички са щастливи на Небето. Нищо не липсва. Но е много трудно да убедим хората на земята какво има в Загробния живот.”
Чрез страданието ти се радваш на Небето, и всичко това става чрез Духа Божий, който дишаме.